Вече писах за това, че Web2 пусна на свобода из интернет неграмотността на много потребители.

Но, за съжаление, има и друга категория хора - такива, които имат достатъчно самочувствие не само че знаят английски, но и български, поради което и се цанят за преводачи.
В последните години се натъкнах на толкова безумия в преводите на различни програми и сайтове, че първата ми грижа след като инсталирам нещо или посетя някой сайт е да сменя езика на английски.
Лошото е, че много хора ползват българските преводи и след първоначалните минути на стъписване все пак свикват със странните представи за българския език на пишман преводача.


Така преди време някой гений беше превел Bookmark/Favorite като Белязка. Тогава за мен това беше върхът на неграмотността, пусната на свобода от новите технологии, и аз реших повече да не се занимавам с преводаческите напъни.

Преди седмица видях в менюто на един мобилен телефон покъртителната фраза “Файлов диспечер” и реших, че може би все пак е добра идея да започна да ръчкам пишман преводачите, току виж взели се осъзнали и си намерили подходяща за себе си работа.

Сега вече ужасът ми от новопоявилите се убийци на езика е пълен - опитвам се да пусна Adwords кампания, но няма опция чрез която да сменя нескопосания български превод с английски език.

Затова реших и да започа нова рубрика в блога: “Пишман преводачи, МОЛЯ НЕ СЕ ГАВРЕТЕ С БЪЛГАРСКИЯ ЯЗИК!”

И запомнете : “Like a bull in a china shop” не се превежда на български “Като бик в китайски магазин”!
Също “I'll make you crazy” не се превежда като “Ще те направя луд (да полудееш)”.

Най-голяма част от граматичните грешки, които могат да се видят в българската блогосфера, а дори и в някои корпоративни сайтове, са свързани с употребата на пълния член.
Това се дължи донякъде на факта, че все по-малко хора му отдават някакво значение, но най-вече на това, че правилата за определяне на нужното членуване, които се учат в училище, са малко объркващи. (Като например въпросите кой и какво.)

И макар че разликата между пълната и кратката форма на членуване вече изглежда като отживелица и няма почти никакво практическо приложение в езика, докато БАН не реши да я премахне, тя остава част от книжовния български език. Което означава, че правилното членуване на съществителните и прилагателните от мъжки род все още е сериозен признак на грамотност и интелигентност на текста.


Правилото

То е доста просто и за да можете да го използвате не е необходимо да знаете каквито и да било граматически понятия.

Важното е да откриете тази дума в изречението, която изразява действието или състоянието:

Човекът ходи по моста. -> ходи изразява действие
Иван спи непробудно. -> спи е състояние

След като намерите тази дума можете да направите проверка дали думата, която ви интересува ще трябва да е с пълен или с кратък член. Например:

Човек(а|ът) ходи по мост(а|ът).

Проверката се състои в това да промените думата, за която се двоумите от единствено число в множествено. Ако се наложи да промените и думата, изразяваща действие, то тогава трябва да използвате пълен член.

В този пример ще проверим какво се случва с “ходи”, ако променим “човек” на “хора”:

Хората ходят по моста.

Очевидно промяната на “човека” доведе и до промяна на “ходи” в “ходят”. Следователно “човекът” трябва да е с пълен член.

Нека сега проверим и “мост”:

Човекът ходи по мостовете.

Виждаме, че промяната на “мост” в “мостове” не се отрази на “ходи”. Следователно за тази дума ще използваме кратката форма.

Така правилното изписване на изречението е :

Човекът ходи по моста.

Това правилно е валидно винаги и няма никакви изключения. Ако го запомните ще пишете винаги правилно членуваните форми без да се двоумите дълго. [Продължава тук...]

Банално твърдение е, че интернет промени рязко и доста радикално начина ни на живот. Дори и да не сте от тези, които “живеят” в мрежата, достъпността на информацията, гъвкавостта на комуникацията и възможността за интерактивно общуване сигурно ви карат да прекарвате не малко от времето си пред компютъра.
До скоро основните източници на информация в интернет бяха онлайн вариантите на големите офлайн български и световни медии. На “обикновения” потребител беше отделена ролята на читател, в някои случаи и на коментиращ текстовете, създадени от автори и редактори с добра езикова култура. Обикновено тези текстове са минавали и проверка за правопис и правилен езиков стил.

Постепенно с появата на новите тенденции за демократизиране на интернет и еволюцията до Уеб 2, потребителят стана не просто читател, но и автор. Съдържанието, генерирано от потребители, е основната ценност в мрежата от ново поколение. Блогове, социални мрежи, галерии, сайтове за обмяна на видео - сега всеки е свободен да каже и покаже всичко, което поиска. По начина, по който поиска... и по който може.

До скоро необходимостта от достъп до интернет и от познаването на технологиите, необходими за да стане човек автор, действаха като естествена преграда пред нахлуването на неграмотността онлайн. Сега, обаче, това се променя...

Днес гледах видео във vbox, озаглавено “Учиничка пада от чина”. Все по-често срещам новини и постове в блогове, написани откровено неграмотно. Писането и публикуването на текстове в интернет става все по-достъпно и все по-масово.

Когато човек поиска да стане журналист или да се занимава професионално с друга дейност, свързана с писане, едно от първите неща, които научава е, че трябва да уважва езика.
От една страна защото езикът е основният му инструмент - по чистотата и правилната употреба на този инструмент другите ще съдят за грамотността и “акъла” на автора на даден текст. Човек бързо осъзнава, че дребните на пръв поглед правописни и стилистични грешки, могат да откажат читателя да възприеме насериозно и дори да прочете това, което е написал.
От друга страна - примерът е заразителен. На всеки бъдещ професионален писач се набива в главата, че той става лично отговорен за чистотата и правилността на езика, който използва, защото по този начин възпитава езиковата култура у своите читатели.

Сега става все по-лесно всеки да пише и публикува. В интернет се появяват все повече текстове, авторите на които не само не са били обучавани във филологически умения, но и чиито разбирания за езикова култура се основават на спомените от ученото в 12 или дори в 9 клас.

Това ми даде идея да започна нова рубрика в блога, чиято цел е да помогне на всички, които искат да пишат правилно и оценяват колко е важно това.