Това е една от любимите ми статии, които съм писал за PC World. Излезе през март 2002 година и в нея се предсказва появата на явления като data.bg, free.techno-link.com и другите безплатни сървъри за съдържание доста преди те наистина да се появат (в последния абзац). Интересно е и това, че е писана по времето, когато много онлайн играчи се опитаха да въведат традиционния модел услуга - заплащане и да таксуват за достъп до страниците и услугите си. Вече знаем, че този подход се провали, а в България най-силно от този опит пострада dir.bg, който практически унищожи популярната си мейл услуга, правейки я платена.
Скоро мисля да продължа темата за безплатно-платено-реклама-услуги, както и размислите за “онлайн комунизма”, наречен Web2.0...



PC World - бр. 3, 2002



Чудото на безплатния обяд дълго време поддържа образа на Интернет като вълшебен отговор на всички нематериални потребности на човека. Както се казва - ако нещо го няма в мрежата, значи изобщо го няма на този свят. А в Интернет е и на една ръка разстояние - протягаш се и - готово. Кеф ти музика, кеф ти филми, книги, новини, клюки, поща, чат, самоучители, помощ... Всичко си стои там, напълно безплатно и тръпне да го откриеш и употребиш...
Често съм си мислил, че чрез мрежата успях да изпълня мечтата на цели поколения - да заживея в “развитото комунистическо общество”. Всичко е общо, хората са мили и горят от желание да ти помогнат. Харесваш си нещо - вземаш си го. Правиш нещо хубаво - другите си го вземат... Е, съществуват и злобари, които само гледат как да развалят този рай. Но за тях винаги има по някой виртуален Батман, който да ги постави на мястото им.
При това гигантската анархистична комуна, каквото всъщност все още представлява web, обезсмисля понятията време и пространство, дава достъп до отдалечени места, позволява ми да чета вестници и списания, както и да гледам и слушам предавания от другия край на света. И сега съм в Ню-Йорк, след малко в Токио... Няма граници, няма пречки, няма ограничения.
Почти.
До време и аз като всеки юзър малко си давах сметка, че зад всичко това стои скъпа техника, скъпи машини и труда на високо класифицирани специалисти. И за да имам аз удоволствието да си говоря с другарчето в Манчестър, да гледам “онези” кадри на Памела Андерсън или да си проверявам пощата, съхранявана на компютър някъде в САЩ, някой е платил немалко пари.
По време на златния век на мрежата тези разходи се покриваха малко или много от приходите от реклама. От онези досадни големи банери, малки кичови бутончета или нагли изкачащи прозорчета. После се оказа, че оптимизмът на рекламодателите май е бил в повече, а златото в мината май е малко съмнително. Така дойде сервитьорът, който да поиска сметката за безплатния обяд....
Сега с огромна горчивина трябва да призная, че безплатните неща в мрежата стават все по-малко. А тези които все още са free стават все по-агресивни в опититите си да ме накарат да си купя билет за Мериленд, например, от тях. Аз, обаче, не искам.
Скоростта с която безплатните неща стават платени нараства все повече. А в края на февруари се разделихме и с две доста полезни - Freedom2Surf прекрати безплатния си хостинг, който нямаше аналог в Интернет, а една от най-популярните услуги за безплатен e-mail и достъп до нюзгрупите - Mailandnews.com, прекрати изобщо съществуването си.
Изобщо, наблюдавайки как онлайн комунизмът си отива, отсъпвайки място на дивия капитализъм , можем да отделим две групи компании. Два са подходите, по които доставчиците на безплатни услуги се опитват да ви накарат да плащате за нещо, което до сега сте получавали гратис.
Едните са коректни. Не ви лишават от услугата си напълно, а силно ограничават възможностите й. Например www.50megs.com намали дисковото пространство на безплатния си хостинг от 50 на 12 мегабайта, спря FTP достъпа и въведе поредица други ограничения. Който иска да получава хостинга във вида, в който е свикнал - трябва да си плати. Това е коректно и приемливо решение, най-малкото защото потребителите могат да запазят адреса на сайта си и да не загубят огромна част от посетителите като просто изчезнат. Така Softhome, които предлагат безплатен e-mail ограничиха позволения трансфер до 40 Mb месечно, но аз пак мога да ползвам адреса си, който съм дал на толкова много хора. И не съм заплашен от внезапно изчезване.
Другите фирми са изнудвачи. Те казват - или плащаш, или се спасяваш... Много ярък български пример имаме в това отношение, но за да не се сблъскам с порталния гняв, ще дам други (а и вие сами ще се досетите). Рязкото спиране на популярна услуга води до големи усложнения и това усетиха например потребителите на f2s, след като останаха без сайтовете си.



В този случай възможности за реакция няма, понеже действащия до момента адрес на сайта става невалиден. И посетителите, които се опитат да го намерят, няма да разберат какво се е случило и да намерят новия му адрес.
Логиката и на двата типа фирми е донякъде разбираема. Изследванията показват, че само около 30% от Интернет потребителите са склонни да плащат за нещо, което вече са получавали гратис. Затова някои компании предпочитат да извадят безмилостно душата на клиентите си, за да оцелеят. Обзети от паника за съществуването си, те не си дават сметка, че бизнесът е не само пари, но и елементарна коректност. Естествено този тип поведение ще отмре и така дивият капитализъм ще освободи мястото на нормалните бизнес отношения.
По типично българска традиция, у нас като цяло тенденцията е обратна. След разпадането на българския пиъринг, доставчиците на Интернет ще се опитат да привлекат колкото се може повече клиенти към себе си и подопечните си. И основното оръжие ще бъдат именно безплатните услуги. Пример за това са подобренията в Hit.bg, появата на free.evro.net (който предлага по 10 гигабайта хостинг). Изобщо докато хората по света се чудят как да се спасят от агресивните маркетингови номера, които всякак се стремят да им бръкнат в джоба, българите ще имаме удоволствието да се порадваме на още безплатни благости. Разбира се, достъпни само в рамките на нашенското Интернет пространство.

Това е скрийншот от онлайн магазина на Apple.bg

Може да се види тук.
И тук.
И на още места в сайта.

Не разбирам как е възможно това е в сайт на компания, която е известна с огромното внимание, което отделя на интерфейса, която продава продукти от висок клас - за взискателни клиенти и която иска да е фактор на българския пазар...

Това видео с обяснения как да се сдобиете с покана за да се включите в бетата на Google TV и да гледате безплатно хитови шоу програми и сериали като Prison Break обикаля света.
Поканата била скрита като “великденско яйце” в GMail. Процедурата за придобиването и включва многократно влизане и излизане от пощенската кутия и целене с мишката върху логото на Gmail.
Google са известни с въображението си в областта на “великденските яйца”, затова и много хора се вързаха и отделиха час - два в опити да се сдобият с покана.
Оказа се, обаче, че цялата история е шега. Някои блогъри дори писали до търсачката и цитират отговори, според които Google не разработва такова приложение в момента.

Кликнете тук, за да видите видеото и как създателят му признава, че е измислица.


P.S. Оказа се, че шегата не е от няколко дни, а от девет месеца. Видеото за теглене което съм сложил, обаче е от вчера.

Днес във военния клуб се проведе баркамп Web2.

Според дефиницията за баркамп: “BarCamp is an ad-hoc gathering born from the desire for people to share and learn in an open environment. It is an intense event with discussions, demos, and interaction from participants. The name BarCamp was inspired as a complement to FooCamp.”
Ако влезем в стила на именуване на Web 2.0, то баркамп е нещо като Конференция2.0.

Интересът към събитието беше доста голям, залата беще претъпкана и с правостоящи. На размислите, които ми се въртяха в главата ще отделя няколко отделни поста в следващите дни.
Поздрави и благодарности на Богомил, който организира баркампа. Дай Боже да има и следващи!

Много ме дразни една особеност във визуализирането на резултатите от търсене в Google. Обикновено там под името на всяка страница стоят няколко реда, които заобикалят търсената дума в страницата, към която е линкът. Така човек може по-лесно да се ориентира къде точно да кликне.
Забелязах обаче нещо странно - когато търся по ключова дума gsm например, един от сайтовете ми за мобилно съдържание излиза по следния начин:




Никъде в сайта, нито като текст в линковете към него, не присъства изречението “Предлага платена услуга за полифонични мелодии, лога, картинки, анимации и Java игри за мобилни телефони”. Откъде тогава Google знае, че това е така?
Почти бях повярвал, че гугълските инжинери са създали истинския изкуствен интелект, научили са го на български и са го активирали специално за моя сайт (защото другите резултати са визуализирани нормално). В крайна сметка открих, че това е особеност, която гугълците може и да смятат за полезна, но за мен си е бъг. Оказа се, че по този начин е описан сайта в Google Directory (сиреч в DMOZ).
Пробвам с другите сайтове в категорията - Вивател, Глобул... същата работа. Описанието на сайта в директорията подменя реалното му съдържание.
Което би могло и да е добре, защото това описание е направено от човек-редактор в съответната категория, на когото явно Google има доверие. Но всъщност е доста вредно. В конкретния случай - аз мога да реша да започна да продавам например мобилни телефони. Тогава човек би търсил също с ключова дума gsm, но понеже търсачката е подменила съдържанието на моя сайт с описанието, всичко отива на кино. Защото според описанието сайтът продава лога и мелодийки, но не и телефони. Като се знае, че добавянето и промяната на описание на сайт в DMOZ може да отнеме месеци, ако изобщо се случи, резултатите на Google стават грешни и подвеждащи. А и нали смисълът на търсачката е да следи всички промени и да показва най-добрите резултати към момента.
Слава Богу този бъг се проявява само когато в списъка се появява началната страница на сайта [ например ].


Иначе Google напоследък започва да показва отлични познания по български. Например търсенето за любовна история връща (в момента) следния първи резултат:




Вижда се, че Google е счел за съвпадение думата “любовта”. По-надолу в резултатите се виждат маркирани като попадения още “историята”, “любовните истории” и т.н. Търсачката вече разпознава различните граматични форми на думата (явно разчитайки, че във всички тях смисълът е един и същ).
Това доста ще улесни оптимизацията на сайтовете, а и ще подобри подборката при търсене.
За съжаление Google все още не познава синонимите на търсената дума, което е в основата на алгоритъма за търсене при някои други езици, но вероятно скоро и това ще запоне да става.


И още нещо любопитно - този път за транслитерацията на думите между кирилица и латиница:




А това - за смисловите прилики на български думи, изписани на кирилица:




Последните два примера показват, че гугълците работят сериозно, за да вкарат семантичните алгоритми в действие и при търсенията на български.



P.S. Този преводач, който е сътворил фразата “Снимка на профила” в Google Adwords да си снима бързо главата и да занесе снимката на психиатър

Както писах в предишния постинг, еко-организацията Aquaverde дава възможност на всеки да подпомогне презалесяването на горите в Амазония, правейки дарение за осигуряване на дръвчетата. Ако искате да помогнете за засаждането на едно дърво, то струва 10 евро.
Процесът на дарение отне няколко дни, но току-що получих и сертификата си - за моето дърво в Амазония




/Кликнете картинката за увеличение/


Междувременно виртуалната булпортска гора продължава да расте и вече има 736 листа. Явно фирмата, поддържаща сайта, е подценила интереса, който ще предизвика, защото в последните дни сървърите са претоварени, а често сайтът не може да се отвори изобщо.

Act4trees е сайт, в който можете да създадете своя виртуална гора. В началото тя е само с едно листо, но ако раздадете линка на приятели - всяко посещение на гората ще добавя по едно листо към нея.
Идеята е когато се съберат 100 милиона клика, организаторите Prizee.com ще дарят 10 хиляди € на неправителствената организация Aquaverde, която работи в защита на горите в Амазония.
Можете да посещавате една гора по веднъж на ден, следващите посещения в рамките на деня не се броят.

В сайта на Aquaverde всеки желаещ може да дари пари за засаждането на дървета в Амазония - по 10 € на дърво. Дарителите получават сертификат. Превеждането на сумата може да стане чрез PayPal.
Аз попълних формата чрез която се заявява желание за дарение, но вече няколко часа не съм получил потвърждение и покана за превеждане на парите.


Допълнение: 100 милиона бяха постигнати и парите бяха дарени!

Най-големият торент тракер The Pirate Bay е подал жалба в полицията срещу шведските офиси на някои от световните лейбъли, сред тях Twentieth Century Fox, Emi Music, Paramount и Sony Pictures.
В съобщението в блога на таркера [вижте го тук] пише:
“Благодарение на изтичането на имейли от MediaDefender-Defenders [подробности тук] сега имаме доказателства за това, което подозираме отдавна: големите звукозаписни и филмови компании плащат на професионални хакери, саботьори и хора, които да участват в denial-of-service атаки с цел да разрушат нашите тракери. Докато разглеждахме имейлите идентифицирахме компании, които имат офиси в Швеция и подадохме жалба за тези инциденти в полицията. Обвиненията са в саботаж на инфраструктура, denial-of-service атаки, хакване и спамене, всичко това на корпоративно ниво.
Компаниите, срещу които подадохме жалба са:

Twentieth Century Fox, Sweden AB
Emi Music Sweden AB
Universal Music Group Sweden AB
Universal Pictures Nordic AB
Paramount Home Entertainment (Sweden) AB
Atari Nordic AB
Activision Nordic Filial Till Activision (Uk) Ltd
Ubisoft Sweden AB
Sony Bmg Music Entertainment (Sweden) AB
Sony Pictures Home Entertainment Nordic AB”

4 октомври ще бъде професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика, реши правителството. Министрите избраха рождената дата на Джон Атанасов за празник на българските програмисти. “Бащата на компютъра” е роден на 4 октомври 1903 година в американския град Хамилтън, а баща му - Иван Атанасов, е български емигрант от ямболското село Бояджик.

Това е новина от сайта на Дарик. Неформално отбелязвания празник на компютърджиите е 13 септември - 256-ия ден на годината. Но лошо няма - колкото повече празници, толкова по-добре.

PC World България, Януари 2002

Obey your master computer!

Ако си мислите, че Интернет е променил коренно начина ви на живот в последните години и сте готови да се закълнете, че е най-великото нещо от изграждането на египетските пирамиди до сега - заблуждавате се. Най-интересните и изумителни неща тепърва предстоят.

[Продължава тук...]

PC World България, 05.12.2001


Огромно количество наставления, правила, самоучители и всевъзможни подобни материали в Интернет и специализираните издания са си поставили задачата да обяснят на начинаещите webmaster-и как да правят полезни и красиви сайтове. Сърфирайки из мрежата обаче, човек остава с впечатлението, че единствените читатели на подобен вид наставления са техните автори. Това, което ви предлагам тук, е специален наръчник за дизайнери, които все още не са надживели “пъстрия” си период. Как да направим сайт, който да ужаси и уплаши посетителите, така че те никога да не се завърнат?
[Продължава тук...]

PC World България, 05.11.2001


Търсещите машини и директориите са основния път по който сърфиращите в Интернет откриват сайтовете, които ги интересуват. Затова страниците с по-добра позиция в листингите получават и много повече посещения. Множество посреднически сайтове обещават да ви осигурят челни позиции, но истината е, че тайни и трикове в това отношения няма.
[Продължава тук...]