Любопитна и доста странна статия се появи в Дневник -
Рисковете на ниската безработица.
Накратко, в нея авторките обясняват как все по-ниската безработица в България принуждава работодателите да плащат по-високи заплати, въпреки че квалификацията и производителността на работниците много често не ги заслужавали.
Бизнесът изпитвал сериозна криза заради липсата на квалифицирана работна ръка и се принуждавал да дава нереално високи възнаграждения. Има и разминаване между нуждите на пазара на труда и професионалната подготовка на младежите. Много от тях предпочитали да учат мениджмънт, икономика, бизнес администарция и т.н., а пазарът имал нужда от “специалисти в химията, металургията, машиностроенето”.
“Дефицитът на кадри естествено води до повишаване на заплатите независимо от нивото на образованието” се казва в статията.
Факт е, че от известно време насам в някои сектори има не просто малка, но дори “отрицателна” безработица. И някои работодатели се чудят какво да предложат на специалистите, само и само да ги убедят да започнат работа при тях.
Но, както е казано, каквото посееш, това и ще жънеш. Като една от основните причини за кризата на пазара на труда се посочва емиграцията на специалисти и кадърни хора на запад. Все пак през последните години именно бизнесът е една от основните причини за “изтичането на мозъци”.
След поредната смяна на “обществения строй” през 1989 година се предполагаше, че България ще навлезе отново в капитализма. Вместо това започна ударно да се строи нещо, което прилича доста на феодализъм и което аз наричам “чорбаджизъм”. Мутри и “бизнесмени” парцелираха страната и започнаха да трупат - пари, охолство, шкембета на гърба на тези, които им работеха, подхвърляйки им пари колкото да не умрат от глад. Тази ситуация продължи доста дълго, всъщност в някои райони все още е така. Това, че кадърните бягаха назапад не тревожеше работодателите - при високата безработица хора, които ще се бъхтят за нищо винаги ще се намерят.
Постепенно интеграцията на страната и навлизането на чужди капитали започна да променя разбирането за отношенията чорбаджия - крепостен бачкатор. Започналото вече превръщане на чорбаджиите в капиталисти смущава доста някои от тях. Те все повече осъзнават, че собственик на фирма не означава собственик и на хората, които работят в нея. Че работниците им са също толкова граждани на страната, колкото и те. Тази фрустрация се вижда ясно и в статията в Дневник. И като капак - емиграцията на кадърните, предизвикано от алчността и непукизма на работодателите, сега се връща като бумеранг при тях.
Иначе самото заглавие на статията и начинът, по който ниската безработица се връзва с проблемите на бизнеса, са нелепи. Те имат смисъл само в мозъка на онзи чорбаджия, който знае, че може да прави каквото иска със своя подчинен, защото за мястото му има дълга опашка. Но колкото и да продължава този плач, сигурен съм, че малко по малко в България ще започне да се разбира какво означават уважение към служителя, социални придобивки и добри условия за труд.
